САМОЗАБРÀВИЛ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Книж. Прич. мин. св. деят. от самозабравя се като прил. Неодобр. Който е изгубил мярка и благоприличие в поведението си поради съзнание за превъзходство над някого. Сега, когато познаваме основно Апостола, да се опровергават долните обвинения и интриги на неговия самозабравил се помощник, е излишно. Личността на Апостола, както и неговите дела, стоят на такава висота, че никоя злоба не може да ги засегне. Ив. Унджиев, ВЛ 2007, 562. Местното население няколко пъти бурно изразявало протеста си срещу този самозабравил се владика, но Милетий продължавал да дерибействува и самоволничи, несмущаван от никого. Т. Жечев, БВ, 47. Деспот Тодор Комнин разширява владенията си чак до Одрин. Той се провъзгласява за император и се готви вече да изгони латинците от Цариград. Преди да нападне Цариград, самозабравилият се Тодор Комнин решава да разгроми България. Т. Влахов, КНМ, 18. Министър-председателят Стоян Данев заплашваше с война. Висшето командуване целеше не свалянето на русофилското правителство от власт, а „даването на урок“ на самозабравилите се довчерашни съюзници. Г. Марков, ПС, 11. Самозабравили се властници.